В реакционния светоглед на Ницше, известен като ницшеанство, централно място заема концепцията "воля за власт", разглеждана като основа на всеки живот. Учението за "свръхчовека" е резултат от преоценката на всички ценности. Философът приема състраданието като съмнителна добродетел, която не помага на страдащите, за разлика от храбростта, която съдейства за преодоляване на болки и трудности. В кодекса на благородството според него качества като сила и увереност стоят по-високо от робското смирение и любов към ближния. Ницше не крие абсолютната си непримиримост към религията, като цяло, и по-конкретно към християнството. Неговата религия детронира Бога и на негово място поставя "свръхчовека".