Необходимостта от включване на "четвърти" управленчески стълб в концепцията за разбиране и в системата за оценка на аграрната устойчивост нарастващо се обосновава в академичната литература и намира място в подходите на правителствени, международни, частни и други организации. Независимо от това обаче все още няма общ консенсус по отношение на това: дали и как
да се включи управлението като нов стълб на аграрната устойчивост; как да се дефинира управленческата устойчивост; каква е връзката между управленческата устойчивост на земеделските стопанства и тази на отрасъла като цяло; кои са критичните фактори на управленческата устойчивост; как да формулираме, селектираме, измерим и интегрираме различните показатели за устойчивост; как правилно да оценим равнището на управленческа устойчивост и т.н. В България, подобно на много други страни, практически няма цялостни оценки на управленческата устойчивост на селското стопанство и на нейната значимост за цялостното аграрно развитие. Тази
разработка се опитва да запълни празнотата и предлага холистичен подход за разбиране и оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство. Новият подход се експериментира за оценка на управленческата и интегралната устойчивост на българското селско стопанство на национално ниво посредством използване на агрегиране на макро- и анкетни микроданни. Изследването доказа, че е важно да се включи "липсващия" управленчески стълб при оценката на интегралната устойчивост на селското стопанство и устойчивостта на аграрните системи от различен тип. Оценката на управленческата устойчивост на българското селско стопанство установи, че цялостната устойчивост е на "добро", но близко до "задоволителното" ниво. Освен това, резултатите от оценката на интегралната устойчивост, базирани на микро- (стопански) и макро- (статистически и др.) данни, показват определено разминаване, което следва да се има предвид при анализите и интерпретациите, като същевременно оценителните показатели, методи и данни продължават да се подобряват. Имайки предвид значимостта на холистични оценки от този тип - за подобряване на аграрната устойчивост (като цяло) и на управленческата устойчивост на селското стопанство (в частност), те трябва да се разширяват и тяхната прецизност и представителност да се подобрява. Това изисква повишаване на прецизността чрез разширяване на анкетираните ферми и заинтересовани страни и използване на "по-обективни" данни от проучвания, статистика, професионални експертизи в дадената област и др. Тъй като разработването на ефективна система за оценка на управленческата устойчивост е далеч от приключване, нашият и други възникващи подходи следва да бъдат подробно дискутирани, експериментирани, подобрени и адаптирани към специфичните условия на оценяваните селскостопански системи и потребностите на вземащите решения на различни нива на управление.
Башев, Х., Иванов, Б., Саров, А. Подход за оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство,
, 2021, с. 32-51.
Башев, Х., Иванов, Б., Саров, А. .
Подход за оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство.
: , 2021, с. 32-51.
Башев, Х., Иванов, Б., Саров, А. (2021)
Подход за оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство,
: , с. 32-51
Башев, Х.,
Иванов, Б., &
Саров, А.
(2021).
Подход за оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство. Framework for assessing the governance sustainability of Bulgarian agriculture. Икономика и управление на селското стопанство = Agricultural Economics and Management. 66 (1), с. 32-51.