Основните диагностични методи за изображения на темпоромандибуларната (ТМС) са ортопантомография (ОПГ), мултидетекторна томография (МДКТ), конусно лъчева компютърна томография (КЛКТ) и магнитнорезонансна томография (МРТ). ОПГ е най-често използваният метод, но с нея се отчитат основно груби промени. Морфологични, дегенеративни костни аномалии и структури се диагностицират и измерват екзактно чрез МДКТ, но понастоящем предпочитаният метод вече е КЛКТ – изследваният получава по-ниска доза радиация и ефектно се редуцират артефактите. МРТ използва магнитно поле и радиочестотни импулси, а не йонизиращо лъчение и пациентът не се облъчва. Трябва да се отбележи, че при ОПГ изключително рядко се отчита състоянието на ТМС. Липсват рентгенови критерии за скрининг за темпоромандибуларни заболявания. При значими нарушения на ТМС се засяга и се уврежда прилежащият съдово-нервен сноп, като по този начин категорично се нарушава нормалната инервация и трофика на съответните орофациални структури
Петрова, Б. Съвременни аспекти при образната диагностика на темпоромандибуларната става,
, 2020, с. 33-41.
Петрова, Б. .
Съвременни аспекти при образната диагностика на темпоромандибуларната става.
: , 2020, с. 33-41.
Петрова, Б. (2020)
Съвременни аспекти при образната диагностика на темпоромандибуларната става,
: , с. 33-41
Петрова, Б.
(2020).
Съвременни аспекти при образната диагностика на темпоромандибуларната става. Сестринско дело = Information for Nursing Staff. LIII (1), с. 33-41.