Изследването навлиза в първите години на читалищата, когато те възникват и се установяват в динамичния социокултурен контекст на селищните общности в развитите български градове, а в последствие и в доста села. Културно-просветна институция е разгледана в контекста на актуалните през 60-те и 70-те години на XIX век модернизационни, просветителски и национално конструктивни идеи, когато тя развива своите специфични белези. Последователно са представени отделни моменти от институционалната активност на читалищата с акцент върху тези, които показват връзките с все още доминиращата и като потребност, и като тип общуване в селищните общности фолклорна култура