Ключов фактор за развитието на психосоматични заболявания най-често се явява психосоциалният стрес под формата на социална неуреденост, промяна в социалния статус, урбанизацията, географската и социална мобилност, неблагоприятната ситуация при трудова заетост, недоволство от работата, драматични жизнение събития (загуба на близки, скръб, отчаяние, депресия и безнадежност). Доказано е, че заболеваемостта се увеличава при промяна на емоционалното равновесие на пациентите, когато те възприемат живота си като неудовлетворителен, заплшителен, непоносим, конфликтен и не могат да се справят с него. Едно от постиженията на съвременната наука е, че човек може да се научи да управлява психическите процеси, които влияят на широк спектър от физически процеси. Чрез влияние на психиката може да се застави организмът да оздравее