Тезата на настоящата статия е, че културната комуникация представлява решаващ фактор за формирането и консолидацията на нацията. Социумът и комуникацията възникват едновременно, двата феномена не могат да съществуват един без друг. Всяка система за културни комуникации предоставя появата на нови нации, тъй като прави възможно идентифицирането на индивида с групата/общността въз основа на общо минало, територия, символи, език, политически и правни институции. Липсата на подобна система и наличието на т. нар. "етнически синдром" пречи на културното развитие на цели общества, тъй като индивидите и общностите не получават необходимата за тях и дейността им информация, която възпрепятства комуникацията, впоследствие и националната консолидация