Задачата на изложенето е ограничена в опит да се дефинира моментът на еволюцията на концептуалните представи за човешкото щастие, в който то преминава от ирационалните преживявания в областта на операционната дефинитивна наука. Текстът е ориентиран към търсене на причинно-следствени връзки между стремежа на човешкия разум да разбере и обясни феномените и загубата на индивидуалните умения за "субективно преживяване на тези феномени"