Представено е емпирично проучване на стратегиите на зърнопроизводители и пчелари от Русенска област. То констатира и за двата отрасъла сравнително ниската степен на стратегическа ориентация към техните пазари (клиенти), съюзници и конкуренти, като основния стремеж е усвояване на субсидии. Taктическият им инструментариум се основава на продукти с ниска добавена стойност (суровини). Слабо е използването на правнозащитени интелектуални продукти и иновации с пазарна насоченост, респ. и постигнатата степен на диференциация.