Деменцията е синдром, характеризиращ се с прогресивно снижаване на интелекта, което възниква в резултат на органични поражения в главния мозък и води до нарушения в социалната адаптация на пациента. Пациентът е неспособен да продължи професионалната си дейност и се ограничава неговата способност за самообслужване и битова независимост. Целта на статията е да се представят симптомите на заболяването в различните стадии и да се обсъдят особеностите в грижите за пациента. Личните и поведенческите промени на пациентите предлагат предизвикателства пред близките, социалните и медицинските работници. Упадъкът на пациента налага да се направят опити да се създаде среда, която да подпомага поддържането на чувството за самоконтрол и личното достойнство. Това е възможно чрез създаване на помощни средства за ориентация в дома и болничната обстановка, настаняване в пригодени помещения, опит да се ограничи възможността за самонараняване. Осъществяването на грижи за пациенти с деменция е свързано с повишаване на стреса и тревожността и на хората, които ги осъществяват