Изневярата е не само акт, но и мисъл. Сама по себе си тя представлява вътрешно-психичен феномен, който намира своето изначално проявление на терена на собствената ни емоция, въображение, разсъдък. Същият е сложен по своята същност, тъй като снема в себе си освен емоционален, и когнитивен, и поведенченски компоненти. Обосновен е от множество различни по съдържание мотиви. Дали мотивът предхожда осъзнатостта на акта или не, това няма особено значение, освен за "провинилия" се партньор. Едно е сигурно - изневяра има там, където нещо не достига, нещо се губи, нещо завинаги е отмряло. Тя е сигнална лампа за липса във взаимоотношенията между двама души