Студията въвежда дефиниция на салафизма от гледище на ислямската интелектуална история посредством анализ на конкретни примери, свързани с идеи, процеси и взаимовръзки в мюсюлманската теология и право. Анализът включва и някои от водещите дискусии за салафизма и близкоизточните изследвания и ислямознанието, като са привлечени свидетелства от арабо-мюсюлманските извори. Разгледани са ключови въпроси, свързани с типологията и класификацията на салафитското движение. Засяга се и въпросът за енигматичния и амбвивалентен характер на понятието "салафизъм", употребявано в един все още твърде противоречив и неопределен смисъл доколкото бива отнасяно както към някои модернистки настроени реформатори, развивали дейността си от края на ХIХ в. до трийсетте години на ХХ в., така и към подчертано различното съвременно салафитско движение, обхващащо широк спектър от индивиди и групи, включително политически формации като египетската партия Hyp и джихадистки групировки като "Ислямска държава". Част от теоретичната рамка засяга някои от предизвикателствата пред съвременната концептуализация на исляма, които имат пряко отношение и към разбирането на салафизма