Настоящата статия разглежда пресечната точка между педагогика и психоанализа в грижата за благосъстоянието на децата и семействата. Психоанализата не идва в практиката, за да възпитава, а за да подкрепя възпитанието в моменти, в които родителите срещат трудности и/или са забелязали тревожни признаци или симптоми у детето. Така възпитанието се разглежда като разбиране на мъничето и съпровождане по пътя към оличностяване. Възпитанието се основава на връзката ТЯЛО-СЕТИВА-ЕЗИК. Чрез сетивата детето постига вътрешно осъзнаване, разбира същността на нещата, чрез тялото си "влиза" в нещата. През и чрез възпитанието родителите постепенно обединяват сетивното и нравственото, физическото, мисловното и водят детето към знание за него и към усещане за отделна личност; към знание за външния свят, което помага на малчугана да стане част от този свят, да се адаптира, да общува, да изследва и познава. Забелязването на тревожни признаци в развитието на детето често се характеризира като затруднение. Детето реагира през симптом, който в практиката често се счита за нещо, което трябва да се премахне, но за психоанализата той е начин да се разбере детето (и семейството), да се "чуе" отвъд думите, за да се постигне промяна, касаеща неговото правилно развитие
Системен №
52731
Тематични рубрики
Педагогика. Образование. Висше образование. Форми на обучение. <<С>>, Философия. Психология. Религия. <<С>>