Несигурността е универсална форма на човешко отнасяне (нагласа) към света, но тя е във всеки случай контекстуална или исторически определена. В началото на модерната епоха несигурността е тематизирана и проблематизирана. Човекът е в центъра на своя собствен жизнен свят. Основният въпрос е какъв може да стане човек, а не какъв е бил, какво може да стане обществото, а не какво е било и какво е. Фундаменталното допускане е, че хората и обществото могат да се справят с несигурността и да постигнат сигурност. Общественото развитие се смята за линейно. В късномодерната епоха се налага принципа на нелинейното обществено развитие. Мястото на човека се променя съществено в постчовешкото общество. Човеците са в съжителство и зависимости от не-човеците. Несигурността става фактически перманентна и сигурността не би могла да бъде финална цел. Новите условия на живот изискват нови решения на новите проблеми за човека и обществото